Туристически маршрути

Туристите, дошли в село Равногор, могат да се насладят на следните преходи в планината, както и на много други:

Продължителност (в посока): 1:15 ч. – 1:30 ч.

От селото се тръгва в югоизточна посока по хубав коларски път. След 25 – 30 минути вляво ще видите параклисът “Свети Илия”. От него се вижда югоизточният склон на рида с местностите Дълбокото дере, Срядна, Буковик, Форцово, Шипката, Присоето и др. Продължавайки по пътя след 45-50 мин. ще достигнете до Бековите скали, като пътят е обозначен с табели и човек няма как да се обърка. Мястото е много просторно. Насреща е Чернатица с връх Персенк и Модър, а в ниското се вижда долината на река Въча, където се синеят водите на язовир Въча. С часове може да се стои и да се наблюдават красивите пейзажи, които променят цвета си в зависимост от атмосферните условия – ту ярко зелени, с открояващите се ръбове на ридовете и хребетите, ту потъват в мораво-синьо, ту изчезват в далечината, скрити от разпокъсаните парцаливи мъгли.

Продължителност (в посока): 1:15 ч. – 1:30 ч. (2:15 ч. – 2:30 ч. до Бекови скали)

Тръгвайки от Хотел Борѝка и минавайки покрай училището, се продължава по указана табела покрай резервоара по пътеката за връх “Св. Елена”. За около 40 – 50 мин. се стига до параклис “Св. св. Константин и Елена”. Покрай него има обособени и няколко заслона, пригодени за излет и барбекю, включително с пейки, огнище (оджак) и голяма маса. На празника на Св. св. Константин и Елена (21-ви май) в параклиса се обслужва курбан. Продължавайки по билото се спускате до параклис “Св. Илия”. Оттам може да продължите наляво по обозначения с табели път към Бековите скали или да се върнете (вдясно) по пътя към селото, което е на около 25 – 30 мин. пеша и се минава покрай една чешма с колоритното име “Кочунският чучурук”.

Продължителност (в посока): ок. 45 мин.

Тръгвайки в югоизточна посока към бившия стопански двор излизате от селото по коларски път, който минава през местността “Друма”. Вървейки по пътя, виждате указателни табели за Червената скала, която е на около 45 мин. от селото, като предлага освежаваща и разнообразна разходка. Легендата свързва скалата със смъртта на две равногорски девойки, хвърлили се от нея и предпочели смъртта пред безчестието и насилието от преследващите ги турци, което дало името на скалата и местността около нея. Оттук се открива невероятна панорама в посока изток, югоизток и юг към река Въча и Равногорските къшли. Алтернативен маршрут е отклонението от параклис “Св. Илия” в южна посока, което е обозначено с указателни табели.

Продължителност (в посока): 1:15 ч. – 1:30 ч. (на връщане е по-бързо)

Тръгвайки от Хотел Борѝка и минавайки покрай училището, се завива на втората пресечка вляво, като се минава покрай детската градина (пада се вдясно) и така все направо се стига до края на улицата, където има табела и маркировка, която посочва пътя към изкачването на върха. За целта има приятна пътека с пейки на всеки по-голям завой, които предлагат глътка въздух от стръмното изкачване. От билото се открива панорамна гледка към Равногорската котловина и околните върхове, а при добро време на север се вижда и Горнотракийската низина, Стара планина и Средна гора.

Продължителност (в посока): 1:45 ч. – 2:00 ч. (ок. 50 мин. ако се стигне с кола до отбивката по пътя за Атолука)

От селото се тръгва в западна посока по асфалтирания път за курортното селище Атолука (Васил Петлешков). След като преминете през открития терен и почти изкачите стръмния горски участък непосредствено преди курортното селище – на около 500 – 600 м. вдясно от пътя има указателна табела за “Гарванската скала“. Ако сте с автомобил трябва да го оставите на поляната непосредствено след табелата и да продължите пешком по широк горски черен път. Следвайки указателните табели, стигате до параклиса “Свети Стефан“ и до намиращата се в непосредствена близост Гарванската скала. Оттам се открива необятна гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. При ясно време се вижда като на длан Розовски вриз, Розово, Брацигово, Жребичко, Ново село, Капитан Димитриево, Пазарджик и др.

Продължителност (в посока): 1:00 – 1:15 ч.

От селото се тръгва в западна посока по асфалтиран път, като разстоянието е около 4 – 5 км. Вървейки по пътя особено силно впечатление правят меандрите на Равногорската река. Коритото лъкатуши по високопланинската котловина, образувайки десетки завои, преди да се устреми надолу по планинския склон. Маршрутът минава през местността “Гьола” и навлиза в гората. Покрай пътя има изградени няколко чешми с възможност за отдих и излет в планината преди да стигнете в курортното селище. Атолука предлага приятна прохлада от жегите, възможност за разходка в гората, а всяка първа събота на месец август се организира и традиционен събор – надпяване. През последните няколко години се провежда и гъбарски събор през лятото.

Продължителност (в посока): 1:15 ч. – 1:30 ч.

От селото се тръгва по асфалтовия път към Брацигово и след около 2 км. има табела за Розовски вриз, като се отбива вляво към гората. Оттам пътеката се вие около реката надолу, минава покрай малки естествени водопади и  покрай водохващането на Равногорската река. Следва много приятен преход през разкошна букова гора и се озовавате до първите вили. Маршрутът е лесен, кратък и с добра маркировка. Местността Розовски вриз взима името си от това, че там извират и се събират много води, които се отвеждат до микроязовир, наречен Гювеча. Мястото е предпочитано за отдих през лятото и зимата, заради девствената природа и кристално чистите си вода и въздух. В курорта има и подходящи условия за деца – голямо футболно и баскетболно игрище, както и детска площадка. От Розовски вриз по маркирана стръмна планинска пътека може да се стигне до Гарванската скала и оттам до летовище Атолука и обратно до Равногор.

Продължителност (в посока): ок. 40 мин.

Тръгвайки в югоизточна посока към бившия стопански двор излизате от селото по коларски път, който минава през местността “Чемериката”. Вървейки по пътя, се отбивате вдясно, следвайки табелата за Тракийските гробници. Оттам целта е само на около 20 мин. пеша. Тук е открита случайно при разораването на картофен блок през ноември 1986 г. най-голямата куполна тракийска гробница в България. След това откритие, през август 1987 г. в района на селото започват археологически разкопки под ръководството на ст.н.с. Георги Китов (1943-2008 г.). Разкрити са 20 гробници, строени в периода ІV-ІІ в. пр.н.е. В една от могилите е намерено Равногорското съкровище, представляващо девет предмета, част от украса за конска амуниция – юзда, начелник и седем кръгли апликации. То се съхранява в Регионалния исторически музей – гр. Пазарджик, когато не е на обиколка по света (представяно е в Белгия, Германия, Швейцария, САЩ и Япония, както и в Лувъра).

Продължителност (в посока): 1:15 ч. – 1:30 ч.

От селото се тръгва по асфалтовия път към Брацигово и след около 2 км има табела на дясно към пещера “Дупката”. Следва много приятен преход в гората и за около 45 мин. се достига до целта. Пътеката е маркирана и сравнително равна. Пещерата е в основата на една скала, а входът е нисък и човек трябва да се наведе, за да влезе. За влизане в пещерата е необходима подходяща екипировка – ботуши, фенер и пр., тъй като като “Дупката” е девствена пещера със запазени непокътнати флора и фауна, през която тече и подземен поток. Над входа в самата скала има и друг отвор с правилна кръгла форма, но там има достъп само с приспособления за планинско катерене. Алтернативен маршрут е по черния коларски път към Бековите скали. Преминава се покрай параклис “Св. Илия” и на първото по-голямо разклонение на пътя трябва да се хване на ляво и да се върви успоредно по течението на една малка рекичка, като Бековите скали остават вдясно. Пътят слиза надолу и е добре видим и маркиран.

Продължителност (в посока): 30 мин – 45 мин.

От селото се тръгва в югоизточна посока по хубав коларски път. След 25 – 30 минути се достига параклисът “Св. Илия”. Продължава се по черен път под шосето вдясно в посока изток и се излиза на местността „Вельовата ливада”. Стига се за 15-20 минути от параклиса “Свети Илия”. Има навес с течаща вода, където може да се прави пикник и се открива прекрасна панорама в посока изток и югоизток към река Въча. През есента е идеално място за събиране на шипка.

Продължителност (в посока): 1:15 ч. – 1:30 ч.

От селото се тръгва в югозападна посока по черен път, пресича се местността “Конарника”, пътят се спуска надолу до Боазката река (един от притоците на Равногорската река), пресича се реката по дървено мостче и след изкачването се тръгва по отклонението на пътя вдясно на запад. Туристите могат да посетят местността „Узуновото”, където студената вода е уловена в чешми, местната ловна дружинка е направила просторен навес с барбекю, масивни маси, дървени пейки и има чудесни условия за пикник и почивка. Маршрутът е лек и приятен за пешеходен излет. Разстоянието е не повече от 3 – 4 км, а в гората над навеса може да се насладите на вкусни зоници и църници през лятото (както наричаме горските ягоди и боровинките в Равногор).

Продължителност (в посока): около 3 ч.

От селото се тръгва в западна посока по асфалтирания път за Атолука, пресичайки местността “Пряволата”. Маршрутът се отклонява вляво по черен път, преминаващ през местността “Баш игрек” в посока Баташката река (десен приток на Равногорската река). Върви се по черен път срещу течението на реката в посока запад и се достига до връх Мангашли и местността Къртъла, откъдето се открива панорама с изглед на запад към язовир Батак. От главния път има множество отклонения в двете посоки, по които може да се достигне до заобикалящите върхове, да се организира пикник, да се берат боровинки, диви ягоди, малини и гъби. Разстоянието на прехода е около 7 – 8 км. Необходимо е присъствието на местен водач, за да не се получи изгубване в планината.

Продължителност: целодневен преход (около 16 км. в посока)

От селото се тръгва в южна посока по широк черен път – макаданова настилка в местността Беглика. След около 2.5 км. се хваща отбивка вляво към местността “Църквицата”, като този път води до с. Фотиново. Разстоянието от Равногор до Фотиново е около 12 км, а от Фотиново до Фотинските водопади преходът отнема около час. Самите водопади са три на брой, много живописни и си заслужава цялото изкачване и спускане. Като алтернатива на дългия пешеходен преход може да наемете велосипеди в Хотел Борѝка и да минете по-голямата част от маршрута с планински велосипед. Пътят не е подходящ за леки автомобили, а само за високопроходими джипове.

Алтернативно бихте могли да се върнете през Пещера  в посока Нова Махала и Фотиново с автомобил.

Продължителност: целодневен преход (15 км. в посока)

От селото се тръгва в южна посока, преминава се през бившия стопански двор и се хваща пътя за Тракийските могили. След около 15 минути на разклона за могилите трябва да продължите направо. Любителите на лова и риболова могат да достигнат до язовир Въча пеша или с автомобили, пригодени за пресечен планински терен и да изживеят незабравими мигове при лов на едър дивеч – сърни, прасета, глигани, както и при улов на шаран, пъстърва и друга сладководна риба. Разстоянието до крайната точка е около 14 – 15 км, като се минава през местностите Банковия бурун, Дълбокото дере, Срядна, Буквик, Форцово и Чечво. По маршрута има изградени и поддържани в добро състояние ловни хижи, оборудвани с всичко необходимо за нормално пребиваване и преспиване. Алтернативен маршрут е да се продължи по пътя за Бековите скали през местността “Соуджак” в посока Осеново с крайна точка язовирната стена, където има изграден паметник на партизанския отряд “Антон Ивановци”. Необходимо е присъствието на местен водач, за да не се получи изгубване в планината. 

Продължителност: целодневен преход

От селото се тръгва в южна посока по широк черен път – макаданова настилка. В местността Боаза на около 4-5 км от селото непосредствено до пътя се намират вилно селище и недовършен хотел. Местността е много красива с преобладаващи иглолистни гори. Разстоянието до Куртлуджа е около 12 км, до Нова Махала около 16 км, до Батак около 21 км, като за Куртлуджа се минава през местността “Гроба”. Може да се правят както пешеходни излети, така и такива с високопроходими транспортни средства. От главния път има множество отклонения в двете посоки, по които може да се достигне до заобикалящите върхове, да се организира пикник, да се берат боровинки, диви ягоди, малини и гъби. Необходимо е присъствието на местен водач, за да не се получи изгубване в планината.

Със специални благодарности за снимките на: Димитър Казаков, Nikolay Shopov Photography, Калинка Щърбева, KokoFresha Photography, Ravnogor Scorelauf Marathon, Nikolay Baklev Photography, Румен Спасов, Денислав Георгиев, Велина Андреева, Златка Тинева, Георги Динков, Аделина Велкушанова, Ели Иванова (Друми в думи), Елизабет Миланова, Стефка Ванчева, Петър Лесов, Иван Иванов, Стефка Венчева, Димитрис Титос